Tази година ще бъдем част от вълшебството, наречено Експеримент №7 „Д.А.О.“  по време на фестивала WakeЪп.

Организаторите приканват с личния си пример заедно да покажем, че е възможен живот в социум и симбиоза с природата, изпълнен с чисти човешки взаимоотношения.

От 6-и до 9-и юли 2017 ни очакват четири дни обединяващи театрални постановки, музикални концерти, лектори и инструктoри, съвременна архитектура, кулинарен панаир, детска програма, спорт и къмпинг сред природата.

Ние сме група ентусиасти, които тази година ще участват с една Работилничка, предназначена за малки и големи или Работилничка за Народни приказки.

Кога може да ни намерите:

08.07 (събота) – 16:00 – 18:30 часа

09.07. (неделя) – 14.30 до 17.00 часа

Къде: фестивал WakeЪп, село Куклен, Пловдивско

Какво ще правим:

Работилницата ще има за цел да занимае дечицата, които присъстват на фестивала, както и техните родители, като ги пренесе в света на Българските народни приказки. За целта ще предложим следните занимания:

  • Литературно четене на народни приказки, в което ще се радваме да се включат децата и техните родители;
  • Театрална игра – децата заедно с родители им ще мога да влязат в ролята на любими герои;
  • Рисуване и оцветяване на картинки и игра с кубчета (за по-малките) на герои и сцени от приказките.

Виж повече за фестивала тук.

А до тогава ето една наша любима приказка – Пази, Боже, от женската беля

Имало едно време един мъж и една жена. Жената все току казвала на мъжа си:
– Като се молиш, като се кръстиш, да не забравяш да речеш: “И пази, боже, от женска беля!”
А той все и отвръщал:
– Я стига си ми додявала! Какво ли толкова може да направи жената, че да се моля на господ да ме пази от нея?
Тъй си говорели двамата и един ден жената му рекла:
– Добре, щом искаш, ще видиш какво е това женска беля!
И на другата сутрин изпратила мъжа си да оре на нивата, а тя отишла на пазара и купила няколко рибки. Прибрала се вкъщи, сготвила обяда и тръгнала да го носи на нивата. Ама в пазвата си скрила рибките в едно вързопче. Стигнала на нивата и рекла на мъжа си:
– Ти седни да си хапнеш, а пък аз ще поора малко, докато си почиваш.
Селянинът седнал да яде, а жената подкарала воловете и скришом разхвърляла рибата по нивата. поорала малко и викнала:
– А бре, мъжо, каква е тая работа? Ела да видиш какво намерих!
Отива мъжът й и що да види – една риба на земята.
Поорала още малко жената и пак викнала:
– Олеле, мъжо, още една риба намерих!
почудил се мъжът каква е тая работа, почесал се – нищо не разбирал, ама нали сам с очите си виждал как жена му намира риби из нивата!
Жената орала, докато събрала всички рибки, и рекла на мъжа си:
– Аз ще си вървя вече.
– Върви си, жено, и ми сготви тия риби за вечеря. А аз ако намеря още, ще ги оставим за утре.
Отишла си жената и дала рибките на котката. Дошъл си вечерта мъжът й и седнал на трапезата, а тя сложила пред него хляб и сол.
– Жено, давай да вечеряме! – рекъл мъжът.
– Е че вечеряй, кой ти пречи! – отвърнала жена му.
– Какво да вечерям? Хляб и сол ли да ям?
– Ами ако си донесъл нещо друго, дай го. Вкъщи само това имаме.
– А къде е рибата? Нали ти заръчах да я опечеш?!
– каква риба бе, мъжо?
– Как каква?
И двамата скокнали да се карат и да се бият.
– Къде са рибите, дето ги намери на нивата? – викал мъжът.
– Господи боже, ще ме пребие този човек! Къде се е чуло и видяло на нивата риба да има!
Съседите чули кавгата и наизлезли навън. А жената викнала още по-силно:
– Олеле, майчице, мъжът ми обезумя! Да съм му била наготвила рибата, дето съм я била намерила на нивата! полудял е моят мъж!
– Братя селяни – рекъл им мъжът, – истина ви казвам; днес като бях на нивата да ора, жена ми дойде да ми донесе обяда и поора малко с воловете, докато седях да си почивам. И като ореше, нямери няколко риби в браздите. та й заръчах да ми ги опече за вечеря. Така съм огладнял и ми се яде печена риба, а тя сега ми вика: “каква риба искаш?”
– Олеле, боже, кукувица ли му изпи акъла на тоя човек!-викнала пак жена му.-Къде се е чуло и вдияло на нивата риби да има!
Селяните постояли, потюхкали се, че мъжът е полудял, и рекли да си ходят да спят, ама жената не мирясвала:
– Добри хора, като си идете, мъжът ми ще ме пребие. Я го вържете с едно въже за ореха, че иначе жива няма да остана!
Дала им тя въже, селяните вързали мъжа за дървото и си отишли.
Горкият мъж викал, молил да го пуснат, да го товържат, ама кой го слуша – нали всички си мислели, че му хлопа дъската!
Видял той, че никой не го слуша, и приплакал на жена си:
– Отвържи ме, жено! Отвържи ме ти поне, че вече не знам какво да правя!
– Как какво да правиш?-рекла жена му. – Нали съм ти казвала? Като се молиш и като се кръстиш, винаги да казваш: “И пази, боже, от женска беля.”
– Отсега нататък все тъй ще казвам – зарекъл се мъжът.
Така и направил.

Из “Български народни смешни приказки”, Дамян Яков

Written by Dotty Beagle

    1 Comment

  1. Kassandra 30/10/2018 at 20:00 Reply

    I absolutely love your website.. Excellent colors &
    theme. Did you make this amazing site yourself?
    Please reply back as I’m planning to create my own personal website and want to find out where
    you got this from or just what the theme
    is named. Appreciate it!

Leave a Comment