Tази година ще бъдем част от вълшебството, наречено Експеримент №7 „Д.А.О.“  по време на фестивала WakeЪп.

Организаторите приканват с личния си пример заедно да покажем, че е възможен живот в социум и симбиоза с природата, изпълнен с чисти човешки взаимоотношения.

От 6-и до 9-и юли 2017 ни очакват четири дни обединяващи театрални постановки, музикални концерти, лектори и инструктoри, съвременна архитектура, кулинарен панаир, детска програма, спорт и къмпинг сред природата.

Ние сме група ентусиасти, които тази година ще участват с една Работилничка, предназначена за малки и големи или Работилничка за Народни приказки.

Кога може да ни намерите:

08.07 (събота) – 16:00 – 18:30 часа

09.07. (неделя) – 14.30 до 17.00 часа

Къде: фестивал WakeЪп, село Куклен, Пловдивско

Какво ще правим:

Работилницата ще има за цел да занимае дечицата, които присъстват на фестивала, както и техните родители, като ги пренесе в света на Българските народни приказки. За целта ще предложим следните занимания:

  • Литературно четене на народни приказки, в което ще се радваме да се включат децата и техните родители;
  • Театрална игра – децата заедно с родители им ще мога да влязат в ролята на любими герои;
  • Рисуване и оцветяване на картинки и игра с кубчета (за по-малките) на герои и сцени от приказките.

Виж повече за фестивала тук.

А до тогава ето една наша любима приказка – Пази, Боже, от женската беля

Имало едно време един мъж и една жена. Жената все току казвала на мъжа си:
– Като се молиш, като се кръстиш, да не забравяш да речеш: “И пази, боже, от женска беля!”
А той все и отвръщал:
– Я стига си ми додявала! Какво ли толкова може да направи жената, че да се моля на господ да ме пази от нея?
Тъй си говорели двамата и един ден жената му рекла:
– Добре, щом искаш, ще видиш какво е това женска беля!
И на другата сутрин изпратила мъжа си да оре на нивата, а тя отишла на пазара и купила няколко рибки. Прибрала се вкъщи, сготвила обяда и тръгнала да го носи на нивата. Ама в пазвата си скрила рибките в едно вързопче. Стигнала на нивата и рекла на мъжа си:
– Ти седни да си хапнеш, а пък аз ще поора малко, докато си почиваш.
Селянинът седнал да яде, а жената подкарала воловете и скришом разхвърляла рибата по нивата. поорала малко и викнала:
– А бре, мъжо, каква е тая работа? Ела да видиш какво намерих!
Отива мъжът й и що да види – една риба на земята.
Поорала още малко жената и пак викнала:
– Олеле, мъжо, още една риба намерих!
почудил се мъжът каква е тая работа, почесал се – нищо не разбирал, ама нали сам с очите си виждал как жена му намира риби из нивата!
Жената орала, докато събрала всички рибки, и рекла на мъжа си:
– Аз ще си вървя вече.
– Върви си, жено, и ми сготви тия риби за вечеря. А аз ако намеря още, ще ги оставим за утре.
Отишла си жената и дала рибките на котката. Дошъл си вечерта мъжът й и седнал на трапезата, а тя сложила пред него хляб и сол.
– Жено, давай да вечеряме! – рекъл мъжът.
– Е че вечеряй, кой ти пречи! – отвърнала жена му.
– Какво да вечерям? Хляб и сол ли да ям?
– Ами ако си донесъл нещо друго, дай го. Вкъщи само това имаме.
– А къде е рибата? Нали ти заръчах да я опечеш?!
– каква риба бе, мъжо?
– Как каква?
И двамата скокнали да се карат и да се бият.
– Къде са рибите, дето ги намери на нивата? – викал мъжът.
– Господи боже, ще ме пребие този човек! Къде се е чуло и видяло на нивата риба да има!
Съседите чули кавгата и наизлезли навън. А жената викнала още по-силно:
– Олеле, майчице, мъжът ми обезумя! Да съм му била наготвила рибата, дето съм я била намерила на нивата! полудял е моят мъж!
– Братя селяни – рекъл им мъжът, – истина ви казвам; днес като бях на нивата да ора, жена ми дойде да ми донесе обяда и поора малко с воловете, докато седях да си почивам. И като ореше, нямери няколко риби в браздите. та й заръчах да ми ги опече за вечеря. Така съм огладнял и ми се яде печена риба, а тя сега ми вика: “каква риба искаш?”
– Олеле, боже, кукувица ли му изпи акъла на тоя човек!-викнала пак жена му.-Къде се е чуло и вдияло на нивата риби да има!
Селяните постояли, потюхкали се, че мъжът е полудял, и рекли да си ходят да спят, ама жената не мирясвала:
– Добри хора, като си идете, мъжът ми ще ме пребие. Я го вържете с едно въже за ореха, че иначе жива няма да остана!
Дала им тя въже, селяните вързали мъжа за дървото и си отишли.
Горкият мъж викал, молил да го пуснат, да го товържат, ама кой го слуша – нали всички си мислели, че му хлопа дъската!
Видял той, че никой не го слуша, и приплакал на жена си:
– Отвържи ме, жено! Отвържи ме ти поне, че вече не знам какво да правя!
– Как какво да правиш?-рекла жена му. – Нали съм ти казвала? Като се молиш и като се кръстиш, винаги да казваш: “И пази, боже, от женска беля.”
– Отсега нататък все тъй ще казвам – зарекъл се мъжът.
Така и направил.

Из “Български народни смешни приказки”, Дамян Яков

Written by Dotty Beagle

Leave a Comment